Форуми

Здраве и красота :: Форуми :: Здравни проблеми и лечението им. :: Дано заедно успеем да се опазим от подобни неприятности
 
<< Предишна тема | Следваща тема >>
Видове билки и тяхното исползване
Редактори: admin, feisty
Автор Отговор
admin
пт яну 28 2011, 05:29
admin

Регистриран потребител #1
Регистриран: сб фев 13 2010, 06:13
съобщения: 39
Смрадлика


Смрадликата, известна още като горска дъбовинка, тетра, и др., расте по сухи, каменисти и по-топли места. Среща се край пътищата, вадите, из редките дъбови гори,най-вече по варовитите почви. Представлява висок до 4м храст, с гладка червеникава кора с меки, едри листа с червеникаво-виолетови жилки. Цветовете са дребни, събрани на съцветия по върховете на стеблата.

За лечебни цели се използуват листата, които се берат в началото на цъфтежа,преди образуването на плодовете. Най-подходящото време е от юни до август. Листата напълно развити и плътни, се откъсват внимателно без да се смачкат. Листата се сушат на сянка или слънце, след като са прочистени от разни примеси. Разбъркват се често, особено в началото на сушенето. В никакъв случай да не се допуска, листата да се овлажнят, тъй като губят голяма част от съдържанието на танини, заради което билката особено се цени.

Дрогата, богата още на дъбилни вещества, етерични масла и други ценни елементи, се съхранява на сухо и проветриво, опакована добре в книжни торби.

Билката действа кръвоспиращо, противовъзпалително, антисептично. Широко се употребява в народната медицина особено външно. Прилага се с голям ефект при кожни заболявания, гнойни пъпки и рани, при подуване на краката (от измръзване) и потене, при хемороиди, циреи, афти в устната кухина, възпаление на венците, зъбобол и др.

За външна употреба:
100г ситно нарязани листа от смрадлика се запарват в един литър вряща вода. След изстиване, запарката се прецежда и се използува за компреси, промивки(при бяло течение) и лапи (с остатъка от прецеденото).

*За гаргара и жабурене, течността се приготвя, като една супена лъжица дрога се сипва в половин литър вряща вода. Добавят се по една щипка сол и нишадър.След изстиване лекът е готов за ползуване.

За вътрешна употреба:
*Една супена лъжица нарязани листа смрадлика се заливат с 500мл вряща вода. Ври 5мин. на тих огън и се прецежда. Пие се по една винена чаша(75мл.) четири пъти на ден преди хранене.

Помага при разстройство и дизентерия, при бъбречни заболявания, при язви и киселини в стомаха, астма и др. Задължително е , преди да започнете лечението да се консултирате с вашия доктор, за да няма нежелани последствия.

Царицата на цветята е и царско лекарство (РОЗА)

Различно обагрените рози помагат на различни болежки

Розите са красиви и ароматни но и целебни.Когато изсъхнат във вазата не ги изхвърляйте,защото можете да приготвите от тях ценно лекарство. Цветовете на розата са богати на етерично(розово) масло и съдържат около 300 вида различни вещества. Използуват се като лечебно средство главно изсушени или стрити на прах.Имат успокояващо и разширяващо бронхите действие при пристъпи на задух, спастичен бронхит, астма.

Помагат при белодробен абсцес и гангрена. Облекчават сърбежа при кожни обриви, имат антиалергично въздействие. Различно обагрените рози помагат при различни болежки.

Белите розови цветове съдържат смолисти и слузни вещества с пургативно действие и се използуват като ефикасно средство без нежелани последствия при хроничен запек- особено при деца. Помагат стрити на прах, но един приятен начин за приемането им е под формата на сладко. Прах от бели розови листагони глистите - оксиури(острицу) и аскари(обикновени детски глисти).Конкретът от бели рози подтиска гнойните бактерии, поради което ускорява епителизацията на трудно заздравяващи рани, изгаряния, варикозни и декубитусни язви, лъчови некрози, радиодермити( възпаления от облъчвания).

Червените цветове имат затягащо действие, помагат при стомашно-чревни възпаления и диарии. Добро лекарство са при ангини, възпаления на венците и парадонтоза. Приготвя се запарка от свежи или стрити сухи цветове-2супени лъжици цвят киснат 1 час в 1 чаена чаша вода. Според случая тази доза се изпива на части за 1 ден, или с нея се жабурка възпаленото място в устата. розовият конкрет от червената маслодайна роза се получава под формата на1% паста "Розолин", която има същото кожно антисептично и заздравяващо действие като при белите рози.

Широко фармакологично действие има розовото масло- при колики и болки на жлъчката, червата, пикочния мехур, матката, бъбреците,след операция на жлъчния мехур.Лечението се извършва с разработения на основа на розовото масло български препарат "Розонол" -задължително по лекарско предписание, тъй като има ред противопоказания.

При дестилация на розовото масло се извлича розова вода. Тя намира приложение при промивки на очни възпаления (конюнктивити, блефарити),при възпаления в устата (гингивит, кървяща парадонтоза).

Розите със светли цветове имат изчистващо, избелващо и освежаващо действие върху кожата и се използуват като козметично средство. С тях се правят парни бани и маски на лицето- но само при нормална кожа. При мазна кожа се препоръчват червените рози.

Подбел - срещу кашлица, склероза, ревматизъм

Жълтите цветчета на подбела, които се показват от земята, много преди листата се берат в периода март, април, а листата през юни-август. След почистване се сушат половин ден на слънце, а след това на сянка. Поради голямото съдържание на вит.С, когато в края на май листата се покажат, те могат да се използуват като пролетна салата или прибавка в супи.

Подбелът действа противовъзпалително и отхрачващо, успокоява кашлицата, особено нощем. Използува се още при стомашно-чревни възпаления, липса на апетит, високо кръвно налягане, атеросклероза, ревматизъм. Отвара от листата или лапа от счукана на каша свежа билка действат благоприятно при възпаление на вените на краката, кожни заболявания, циреи, рани от изгаряния, възпаление на очите. Добре е към мехлемоподобната кашица, да се прибави и малко прясна сметана. Много ефикасен при белодробни заболявания и бронхит е сиропът от листата на подбела. За астматици и пушачи е истинско чудо през пролетта прясно изцеден сок от листата на подбела- две, три чаени лъжички се прибавят към чаша прясно мляко или кубче разтворен месен бульон. Капнат в ухото, сокът помага и при ушни болки.

Как още да използуваме лечебната сила на подбела:

Чай
Една препълнена чаена лъжичка цветове (или листа и цветове) се залива с 250мл вряла вода. След като кисне малко се прецежда. Чаят се пие много горещ, подсладен с мед при ларингит, фарингит и при начална белодробна туберкулоза.

Чай за кашлица
Ако искате чай за отхрачване, смесете равни части цветове и листа на подбел, цветове и листа на лопен, медуница и листа от теснолист живовляк Две чаени лъжички от билковата смес се заливат с 250мл вряла вода. Чаят се подслажда с мед и се пие топъл на глътки. Дневната доза е три чаени чаши.

Инхалация
Една препълнена супена лъжица цветове и листа се заливат с вряла вода, главата се покрива с кърпа и се вдишват парите. Повтаря се няколко пъти през деня.

Баня за отекли крака
Две-три шепи листа от подбел се заливат с около 3 литра вряла вода и се оставят няколко минути. След това, ходилата се натопяват за 20мин. във водата.

Сироп
В глинена делва или три литров стъклен буркан се нареждат ред измити и подсушени пресни листа от подбел и ред захар, докато съдът се напълни.Гърлото му се покрива с два-три пласта дебела пергаментова хартия или целофан и здраво се завързва. На тихо място в градината се изкопава дупка, в която се слага съда. Върху него се слага дъска и се зарива с пръст. Равномерната топлина предизвиква ферментация. След осем седмици съдът се изважда и отделилият се сироп се отцежда. Загрява се до кипване, охлажда се и отново се загрява. След като изстине, се налива в малки шишенца с широко гърло. Този сироп е най-добрата защита срещу грип през зимата. Взема се на чаени лъжички.

Сок: Свежи, добре измити листа се изцеждат през сокоизстисквачка.



Миризлива теменужка срещу кашлица, безсъние и обриви


Теменужката е едно от първите пролетни цветя, с много нежен и приятен аромат.Расте из цялата страна до към 1000 метра надморска височина. Цъфти от март до май. Преди дъжд тя има свойството да извива нагоре дръжчиците си и цветовете се скриват под листата. Затова освен с лечебните си свойства е полезна и като своеобразен "барометър" за предсказване развалянето на времето.

Лековито е цялото растение. Цветовете се берат през пролетта, листата през лятото,а корените се вадят през есента,след узряването на семената.

Лечебните свойства на теменужката са познати още от древността.Във всичките и части се съдържат етерично масло, сапонини, кетони, флавоноиди, минерални и горчиви вещества, захари, салицилова киселина и вит.А и С.Има противовъзпалително, антимикробно и потогонно действие, леко успокоява нервната система. В нар. медицина миризливата теменужка се препоръчва за намаляване и омекотяване на кашлицата, за отхрачване и дезинфекция на дихателните органи, при бронхиална астма и коклюш. Има и слабо диуретично действие и леко понижава кръвното налягане, но ефектът е краткотраен. прилага се още при нервно безпокойство, безсъние, сърцебиене. Тонизира и изчиства кожата при някои козметични проблеми.

За вътрешна употреба от миризливата теменужка се приготвят настойка и сироп:

Настойка
Две чаени лъжички ситно нарязана суха билка се залива с 250млстудена вода и се оставя да кисне една нощ. На сутринта се прецежда и от тазидоза се приемат по 1-2суп.лъжици в продължение на целия ден. По желание чаятможе да се затопли и подслади с мед.

Сироп
50 г свежи цветчета без дръжките се заливат с 200млвряла вода и се оставят да киснат 24часа.Течността се прецежда и се прибавят 200г захар, коятосе бърка до пълното и разтваряне.

Да се има предвид, че дадените дози не бива в никакъв случай да се превишават, тъй като се предизвиква гадене и повръщане.

Външно, при кожни заболявания се правят компреси с течността от сварени листа и корени. Може да се приготви и запарка: 3 чаени лъжички сухи цветчета се заливат с една чаена чаша вряла вода и киснат 15мин.С прецедената течност се мажат засегнатите места.


Иглика - най-слънчевата билка


Нашият народ казва:"Цъфне ли игликата, пролетта вече е яко дошла!"

Наистина, това е едно от първите и ранни пролетни цветя. Примула официналисе латинското и название, като примула означава "първа", а втората дума-лековита.Игликата е малко тревисто растение, с право до 10-15см високо стебло, на върха на което се намират няколко продълговати, издути златисто -жълти цветчета. Под почвата тя развива късо коренище с неправилна форма, от което излизат многобройни тънки коренчета.

Игликата се бере най-много за украса. Веднага ще отбележа и трябва да се знае,че тя е извънредно ценно лекарствено растение. В нейните листа се съдържа голямо количество вит.С( десет до дванадесет пъти повече,отколкото в лимоновия сок).И тъкмо за това нейните пресни листа се ядат като много полезна пролетна салата. А коренището и корените на растението, които съдържат сапонинови в-ва, са най-често прилаганите откашлювателни средства в съвременната научна медицина. Поднасям и най-шокиращия факт: в продължение на 3 столетия в европейската медицина се е прилагала само американската дрога сенега като отхрачващо средство. Преди 40 год. бе открито, че слънчевото цвете съдържа същите в-ва, каквито притежава сенегата, та оттогава вносната билка е напълно изместена във фармакологията.

Няма да е пресилено, ако се каже че народът просто боготвори игликата.Това може да се разбере, когато се изредят по азбучен ред някои от другите и названия: аглика, ангелика, ангелинка, игличина, личина,гороцвет(така е известна и в другите славянски езици), мечо ухо, петопръстница,Христовоцвете и ягуличка. За най-голямата загадка на Земята-събирането на двама млади в семейство, често се употребява римуваната поговорка:"Те са си лика прилика,като два стръка иглика". Имената Иглика и Аглика са много разпространени и обичани, като и тук народният шегобиец, не изпуска да римува:"Ако има късмет Иглика,ще я вземе владика". През Страстната седмица след пладне на Велики петък на много места в страната има обичай да се изпращат децата в гората, като се заръчва да донесат китки иглика. На втория ден на Възкресение тези китки се освещават в черквата и сетне се държат пред иконата на Христа Спасителя. Особено много се предпочитат миризливите видове на игликата, с т. нар.меден мириз.

Плодът на растението е яйцевидна многосеменна кутийка, раздавана от добрите магесници за здраве и бодрост. И магесниците и обикновените билярки берат иглика само два пъти: на Еньов ден (24 юни) и на 1 юли (св.лечители Козма и Дамиан),като споделят, че сетне златното цвете служи само за разлъка.Носи се легенда ,че най-хубавата и най-едра иглика цъфти около село Оборище, Панагюрска община, а жлътналите се поляни около Копривщица, направо смайват туристи от чужбина.

Листата и стръковете се берат само по време на цъфтежа и бързо се отнасят да се сушат на сянка. Коренищата и корените на по-старите растения се изкопават, когато семената са узрели и листата започват да пожълтяват. ВПиринския край се приготвят пролетно време настойки на ракия,за да използуватценните витамини, когато още няма зеленчуци. Въобще на доста места се яде игликова салата при авитаминоза, малокръвие и голямо изтощение. В Казанлъшкоцветовете се турят за да придават златист цвят на ракията, за "взимане на акъла".

От коренищата се правят настойки и отвари,които са добро потогонно и отхрачващо средство, особено при бронхити.


Латинка

Латинката е цвете от Южна Америка, но е разпространено у нас като градинско и стайно декоративно растение.Латинката е красиво, обичано цвете с едри, ярко оранжеви,червени или жълти цветове,с петлистна чашка върху дълга сочна дръжка в пазвите на листата които са почти кръгли петури.Плодът е сух, разпадлив, в кутийка от 3 едносеменни дяла.Растението е силно разклонено, катерливо,сочно. Цъфти от май до септември.Освен насладата от красотата си ,латинката ни дарява своята лечебна сила като природен лек при някои заболявания.Лечебна част са цъфтящите стръкове(свежи цветове, листа, дръжки). Те съдържат глюкозида тропеолин, който отделя етерично масло, флавоноиди, каротиноиди, танини, багрила и др. неуточнени вещества. Те определят основното лечебно действие на цветето: противокашлично,отхрачващо,антибиотично за уринарните пътища,стимулиращо растежа на косата.Може да се приема като допълнително средство при пикочополови инфекции,при възпалителни заболявания на дихателните пътища,хроничен катар на бронхите, особено при гъсти храчки, белодробен емфизем,при пиелонефрит като антисептик и диуретик, при болни с хронична сърдечносъдова недостатъчност(с антистенокардичен ефект).Особено внимание заслужава кожното въздействие на латинката, като стимулантна растежа на косата срещу косопад.

Начин на приложение:
Вътрешно се пие изцеден сок от свежи листа два пъти дневно по една чаена лъжичка. За лечение на хронични бронхити:комбиниран билков чай от листата на лавровишня и портокалови кори с лъжичка сок. За стимулиране растежа на косата или лосион от свежи листа и пресни семена на латинка, пресни листа от коприва и от чимшир( по 100г всяко в 500 мл 90-95градуса спирт. Те се нарязват и киснат в спирта 15 дни и прецедена, течността се парфюмира с няколко капки есенция. Да се пазят очите. С твърда четка се правят фрикции на косата.


Невен

Невенът се отглежда у нас в градините из цялата страна и то не само защото е красиво огнено цвете, но и билка за лечение на доста болести. Латинското название на растението е Календула официалис, като първата дума означава ,че е свързано с календите, т.е. с най-тачения християнски празник-Коледа, но навярно още от магическите или езическите времена. Втората дума е ясна-тя се превежда като,лекарствено или аптечно.

Българските наименования са много, но тук ще приведа само най-разпространените: жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец.За лечебни цели се използуват цветовете и листата, но без долната част на стеблото. Брането обикновено става в разгара на цъфтежа- през юли или август.Ще добавя, се препоръчва това да става в бездъждовно, по възможност в слънчево време и то след опадване на росата. Сушенето следва да се извършва в проветриви помещения и то при подчертано силно въздушно течение. Така приготвената билка е дълготрайна.

Като хубаво и магическо цвете, невенът се споменава често в народните песни най-вече в любовните. Прието е да се бере още на Гергьовден и китката да се потопи в менче с ненапита вода преди изгрев слънце.

След като се подаде слънцето, момата си наплисква лицето с тази невенска вода, за да е здрава, пъргава и огнена, за да и върви в любовта. Разпространени са и по-сложни магически обреди с вълшебното цвете. Ето един от тях: Момата загребва пръст от следите на своя драговник и я мята в градината с невен и в разпален огън с наричането:"Както невенът вене, тъй да венеш за мене, както огънят гори, тъй да гориш за мене." Невестите също правят любовни магии, за да венат съпрузите по тях,залагайки цветчета под възглавницата им.

Народът вярва безпределно в силата на невена- и при болки в очите също се препоръчва плискане с невенска вода.

В Народната медицина невенът се използува широко още от времето на Диоскорид(първи век след Христа) при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур,а също така и далака. Билката се използувала при ранявания, порязвания,и за гаргара при заболявания на устната кухина и глътката.

Съвременната медицина е установила експериментално, че препаратите от невен оказват успокояващо въздействие върху централната нервна система и понижават рефлекторната възбудимост. Притежават също така бактерицидно свойство срещу редица бактерии, особено стафилококи и стрептококи. Но най-важни са постиженията на руските медици:Те създават таблетки от невен и никотинова киселина, с които лекуват болни от злокачествени образувания на хранопровода,стомаха и стомашно-чревния тракт. Тук ще вметна, че стара врачка в моя роден край всяка заран изяждаше по няколко цветчета невен на гладно.Когато умря на 95г. правят и аутопсия в плевенската болница и откриват топка като средно голяма диня, която се оказва калциран и възпрян от по-нататъшно развитие рак.И официалната и народната медицина използуват невена за лечение на т.нар. женски болести.Жените знаят, че той е незаменим като безопасно абортативно средство-и чрез пиене на настойки и чрез залагане на свещи с мед в матката.


КОПРИВА

Копривата като ценно кръвоспиращо средство

Климаксът е напълно нормално явление, макар че, за повечето жени, той се приема като катастрофа. През този период, който не случайно се нарича критичен, са възможни различни отклонения от месечния цикъл, като не са рядко явление и обилните кръвоизливи.

Копривата е едно чудесно растение, чиито листа са богати на вит.С, К и провит. А. В народната медицина копривата намира приложение главно благодарение на нейното кръвоспиращо действие. То се дължи на значителното количество вит.К и дъбилни вещества в листата и . При маточни кръвотечения се използува запарка от коприва.

Тя се приготвя от 15г стрити сухи листа на една чаена чаша вряла вода, кисне се 10мин. След охлаждане се прецежда и се пие по една супена лъжица 3-4 пъти дневно до пълно нормализиране на кръвотечението.

Копривата като лекарство

Копривата като лекарствено средство е позната от древността. Тя може много да помогне при различни заболявания при жените. Най-общо казано това се дължи на следните нейни лечебни действия:

*хемостатично - прилага се при маточни и хемороидални кръвотечения, продължителна и силна менструация;

*повишаване тонуса на матката- за намаляване на послеродовото кръвотечение и при кръвотечение след аборт;

*противовъзпалително-при възпаление на маточните тръби;

Копривата широко се използува и в козметиката. Най-вече за укрепване на косата, премахване на пърхота и други заболявания на косата.

В същото време трябва да се знае, че самолечението, крие доста подводни камъни и затова се препоръчва медицински преглед при специалист. Например в някои случаи копривата е противопоказна при жени с повишено съсирване на кръвта, при кръвотечения, предизвикани от кисти, полипи и други туморни образувания на матката и околните органи.

Предлагаме ви някои примерни рецепти, които могат да допълнят комплексното лечение на едно или друго заболяване, провеждано под контрола на лекар.

Отвара от коприва против косопад
100г коприва се вари 5-6 мин в 500мл вода, охлажда се, прецежда се и се прибавя 500мл оцет. С тази отвара вечер се масажира косата на главата, предварително измита без сапун. Процедурата трае 2-3 месеца. Заедно с това се препоръчва пиене на отвара от корените на копривата: 50г корени се варят в 200мл вода 3мин., охлаждат се 20мин. и се прецеждат. Пие се по една супена лъжица сутрин и вечер преди ядене в продължение на две седмици.

Възстановяване на тонуса на матката след раждане
Взима се по 100г от турта (цвят), водно пипериче и листа коприва. 2-3 супени лъжици от сместа се поставят в 500мл вряща вода, вари се 3мин. и се оставя да се охлади 20 минути, след което се прецежда. Пие се 3 пъти дневно по 150мл преди ядене.

Липса на менструация
Взимат се равни части от 40г клинавче, пчелник, корени гръмотрън, листа коприва, червен кантарион. 2суп. лъжици от сместа се варят в 500г вода 3мин. оставя се да се охлади половин час, след което се прецежда. Пие се 3 пъти на ден по150мл, 15 мин. преди ядене.


Бял равнец

Нашият народ тачи отколе това растение, наричано хайдушко биле,защото хайдутите в планините предимно с него са налагали раните.Още Диоскорид преди Христа е смятал белия равнец за добро кръвоспиращо и ранозарастващо средство. Преди тридесетина години незавършилия агроном от с. Владимирово Толбухинско, Нягол Мамеров подмамил Тодор Живков, че е открил лекарство против рака.

В Онкологичния институт за него бе устроена специална лаборатория и откривателят се гледаше доста време като писано яйце, или по-точно като златно яйце, но накрая се разбра, че главната съставка на пазения в тайна екстракт е белия равнец.Направен бе извод, че Мамеров вероятно е знаел от баби и дядовци,че растението притежава мощни ранозарастващи свойства и се е опирал предимно на тях в лечителството.Ще добавя още, че великият Авицена преди хиляда години е препоръчвал в бялото вино за лечение да се накисва не пелин, а равнец,защото белият равнец е по-полезен.Покойният ми баща, който беше голям майстор коларо-железар и правеше каруци на доста села наоколо изготвяше горчиво вино от единственото си лозе само с бял равнец.

Това многогодишно тревисто растение, характерно със своеобразен мирис, расте навсякъде в страната до 1500м надморска височина.Познато е на всички, но ще приведа и няколко други негови названия: бяла китка, бяло еньовче, куница,порезика и посекливче( последните две ясно сочатупотребата му при порезни рани).У нас се срещат още 7 вида от същия род равнец, та за медицинския бял равнец следва да се спазват указанията на билкарските книги,макар че, в крайна сметка всичкиса лековити.Ще спомена че има и жълт равнец( известен в науката като равнец на Биберщайн), койтосъща се използува в народната медицина за лечение на външни кръвотечения и хемороиди.

Тъй като захванах първа с целебните свойства, налага се да продължа с тях.Освен като мехлем за рани и екземи, както и за промиването им за бърза зарастване, белият равнец се употребява и вътрешно във вид на настойки при хемороиди и маточни кръвотечения. Настойките и запарките отбилката ускоряват лечението на гастрити, язви на стомаха и дванадесетопръстника и болки на черния дроб. В редица краища на страната, те се употребяват при малокръвие и туберкулоза на белите дробове, при хипертония и нервни болести, кашлица и астма.

Съществува поверие,че най-голяма полза допринася билката, когато се бере през Страстната седмица- всички дни до Велик ден.Има и апокрифна легенда, че св. Богородица е обливала ранения си син след свалянето му от кръста с т. нар. силна равнецова вода,т.е. настойка поне едно денонощие, а друга легенда наставя,че настойката била от зехтин, но с престояване от 40 дни.Настойките от ракия са обичани и прилагани главно от магесниците и то за самолечение, защото народът определя мъдро, че "Горчиво вино се трае,но горчива ракия само бае."Или още по-точно:"Човеците пият само блага ракия, а горчива само вещиците".И все пак врачките и баячките съветват настойчиво:"Ако не те хваща сънят, пий вечер чай от белия равнец!"Церове от коприва

При бронхит

*Един кг мед се смесва с 20г копривено брашно. От сместа се взима по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.

*По една супена лъжица троскот и ситно нарязана коприва се заливат с 400мл гореща вода. Ври 5 мин. Прецежда се Пие се по 1 кафейна чашка три пъти на ден преди хранене.

След мозъчен инсулт
Взимат се 100г листа от коприва, 20г жълта тинтява, 10г подбел, нарязват се на ситно.Смесват се. От сместа се вземат 4суп. лъжици у се заливат с 1 литър гореща вода. Ври 15мин.Прецежда се и се пие по 100мл 3 пъти на ден.

При кашлица и бронхит
Една супена лъжица добре изсушени и стрити на прах корени от коприва. Заливат се с 500мл гореща вода. Добавят се 3супени лъжици мед. Вари се докато стане на половина. Изпива се на 2 пъти. Лечението продължава 20-30 дни.

При артрит
Пет кг трина( смес от оронените цветчета, листа, семена и класове при оформянето на купите сено), 300г цвят, листа и корени от жълта иглика(дива) 500г исландски лишей, 1кг листа, корени и стебла от коприва, 100г мащерка. Всичко това се вари 10 мин. в голям съд( котел, пълен до горе с вода) .Излива се във вана или корито и болният ляга. Температурата на водата е поносима. Стои се, докато изстине. Отварата се запазва и се използува още 2-3 пъти, след като се затопли. Същата процедура може да се прави и с отвара от 1кг коприва.

При пресни рани и порязване
Напълва се бутилка с пресни листа от коприва. Залива се със спирт и се запушва с тапа. Стои на слънце 2 седмици. Намокрена марля с тази настойка, прилепена към раната или порязаната част, ускорява заздравяването и предотвратява инфекции. Ето защо препоръчвам във всеки дом да се приготви това "лекарство".

При диабет
Една шепа копривено семе се залива с 2 литра гореща вода. Ври докато остане един литър. Прецежда се. Пие се вместо вода 5-6 пъти на ден.

При алергия
При алергичен кожен обрив се вземат 150г коприва, 80г росопас(горчивка), 100г глухарче. Всичко се нарязва на дребно и се смесва. Вземат се 3 шепи от сместа и се залива с 1 литър гореща вода. Ври 20 минути. Прецежда се и се пият 3-4 чаши на ден.

При анемия
*500г мед с восък, 250г прясно краве масло, 150г шипково брашно, 2суп. лъжици бял равнец, 2супени лъжици жълт кантарион, 3 супени лъжици коприва. Билките се счукват в дървено хаванче и след това се смесват с останалите компоненти. От сместа се взема по 1 чаена лъжичка 3 пъти на ден 15 мин. преди ядене.

*Ситно нарязана коприва се слага в сокоизстисквачка. Взема се по една супена лъжица сок и се смесва с 1чаена чаша сок от моркови. Пие се веднага след приготвянето. Трябва да се пие няколко седмици.



Най-отгоре
 

Иди:     Най-отгоре

Публикувайте тази тема: rss 0.92 Публикувайте тази тема: rss 2.0 Публикувайте тази тема: RDF